ОФИЦИАЛНА ПОЗИЦИЯ НА КАНДИДАТА ЗА КМЕТ НА ГРАД СОФИЯ – ЙОРДАН ВАСИЛЕВ, ОТНОСНО БРУТАЛНОТО НАСИЛИЕ В СЕЛО КАТУНИЦА, ИЗБУХНАЛО КАТО СЛЕДСТВИЕ ОТ НАЛИЧИЕТО НА КРИМИНОГЕННАТА ДЪРЖАВА, В КОЯТО СМЕ ПРИНУДЕНИ ДА ЖИВЕЕМ

ЗА ПРИЧИНИТЕ НА НАСИЛИЕТО И СЛЕДСТВИЯТА ОТ БЕЗПЪТИЦАТА

Случаят с отнетия по изключително брутален и садистичен начин младежки живот в село Катуница на 23-ти септември се превърна в искрата, която запали старателно трупаната в продължение на години взривоопасна омраза. Тази омраза не е резултат от духовния статус на българина, а от целенасочената политика, систематично и продължително провеждана повече от 60 години в нашата държава. Тази омраза е садистичният инструмент, с който свободата и човешкото достойнство на българските граждани систематично бяха унижавани и ограбвани от политическите ни елити. Омразата е част от еволюционната политичска верига, която генерира криминогенната държава. Като нейно следствие се роди феноменът на блокираната демокрация и структурираната партокрация, засили се меркантилността на политиката и се генерира електоралната престъпност. Изкривеното разбиране за социално подпопомагане посредством инструментите на социалните помощи, създадоха представителност на гетата във властта и вместо да намалят напрежението, породиха нови разделения и омраза.
В българското общество целенасочено бяха стимулирани интензивни процеси на дезинтеграция!
Всичко това създаде условия големи социални сегменти на обществото да се самоизключват от обществения договор. Етнически обусловени групи от хора бяха целенасочено изолирани, като техния стремеж към самоусъвършенстване, поемане на отговорност за себе си и за общностите беше “откупен” и профанизиран посредством данъците на цялото общество. Единствената връзка на тези общности с държавата се изразяваше в техните права. В този смисъл те се възползваха единствено от правата си, но не поемаха никаква отговорност.
Това е лицето на блокираната демокрация, в която правата заеха изцяло мястото на отговорностите.
Този процес генерира порочната верига, в която данъците на всички български граждани бяха използвани като жетони в електоралната машина на политиката.
Закономерно се стигна до фаталната искра подпалила недоволството от неполитиката, от безпросветния популизъм, говорещ в единствено число, всезнаещ и всеобхватен – историческа гротеска на комунистическата пропаганда. Пропастта, отворила се между политическите елити и гражданите днес лумна от постоянно доливаната запалителната смес, съставена от липса на справедливост, на устройствен ред в държавата и на ценностен каталог, разграничаващ добро от зло, справедливо от несправедливо. Защото според настоящите политически елити всичко е относително – в зависимост от това дали те са на власт или са в опозиция. Митът за „върховенството на закона” се изгуби в един законодателен лабиринт, който намира своята крайна точка във факта, че единственото, което успява да произведе е по-малко закони, отколкото самите законодатели биха искали. Това ракообразно разрастване на законодателството доведе до познатата ни от древни времена истина:
„Много закони – няма закон!”
След като систематично беше погазвано човешкото достойнство и правовия ред, закономерно се стигна и до отнемането на човешки живот!
Това е едната страна на монетата – тази, която касае причините за случилото се. Другата е тази на следствията - на политическата безпътица, на разрушените държавни институции, на отчаянието и на страха, постоянно присъстващи у семействата и общностите, стоящи безсилни пред случващото се. Ето защо, дори да осъждаме проявите на вандализъм от страна на хората в Катуница и в цяла България, е необходимо да се вгледаме по-надълбоко в техните очи и да надникнем зад черно-кафявата омраза, пулсираща на лицата им.
Това, което виждам са отчаяние и страх със здраво стиснати юмруци. Страх от безпътицата, страх от липсата на "утре", страх от това, че родителите на тези младежи не са били у дома, когато е трябвало да им предадат уроците как да обичат и как да приемат другия, отчаяние от избелените от популизъм традиционни български добродетели, от липсата на модерни примери за подражание, от липсата на достойна работа и възможност да програмираш бъдещето си и в крайна сметка от липсата на устройствен ред, който да се основава на неотменими ценности, създаващи ясни критерии за добро и зло. Тези младежи не вярват, че тяхната държава може да ги защити, не вярват, че телевизионно напудрените политически елити могат да овладеят нарастващата вълна на насилие.
Днес, няколко дни след началото на тази трагедия можем да твърдим, че опасенията на тези хора са напълно основателни. И това е така въпреки, че държавата струпа тежко въоръжени полицаи и жандармеристи и започна разследване на подбудителите, сякаш те не са съществували до днес под носа на десетките бездействащи правоохранителни органи. Българските граждани не вярват в това, което те правят, защото през последните 20 години тези действия винаги водеха до потулване на истината, до задкулисни договорки любезно оправдаващи се с необходимостта от запазването на етническия мир. В държавата на гражданите, в каквато всички ние искаме да живеем, не може да съществуват различни статуси, не може да има правосъдие за бедни и за богати, за българи и за такива, които се самоопределят като различни етноси.
Имаме нужда от реконструиране на Републиката в онзи политически и граждански смисъл, който преди повече от 100 години изрази в писмата си Васил Левски – „Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.”
Имаме нужда от Държава на гражданите! Не желаем да бъдем повече граждани на държавата. България е нашият дом, който искаме всички ние да разпознаваме и обичаме, защото тя е нашата България!